Едуар Мане
| Едуар Мане Édouard Manet | |
| френски художник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | живопис |
| Учители | Томас Кутюр |
| Направление | импресионист |
| Известни творби | „Любител на абсента“ (1858) „Закуска на тревата“ (1863) „Олимпия“ (1865) „Барът на Фоли Бержер“ (1882) |
| Повлиян | Франс Халс, Диего Веласкес, Франсиско Гоя |
| Повлиял | Едгар Дега, Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар |
| Награди |  |
| Семейство | |
| Други роднини | Берта Моризо (сестра на съпруга(та)) |
| Подпис |  |
| Едуар Мане в Общомедия | |
Едуар Мане (на френски: Édouard Manet) е френски художник, най-значим предшественик на импресионизма.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Едуар Мане e роден на 23 януари 1832 г. в Париж.[2] Има знатен произход и образовани родители (Огюст Мане, чиновник в министерството на правосъдието и Йожени Дезире Фурние, дъщеря на дипломат и кръщелница на маршал Бернадот[3]), но при цялото му уважение към тях той упорито се съпротивлява на желанието им да направи кариера като юрист. През 1839 г. е изпратен в пансион, а между 1844 и 1848 г. учи в колежа „Ролен“[3], където се запознава с Антонен Пруст, бъдещ министър на изящните изкуства и негов приятел за цял живот[4].
Между 1850 и 1856 г., след като не го приемат във военния флот[5], Мане учи при художника Томас Кутюр[3]. Прекарва при него 6 години в изучаване на законите на композицията и рисуването. В свободното си време копира платната на старите майстори в Лувъра[3]. Мане посещава и Бразилия, Германия, Италия и Нидерландия, Испания, Англия. През това време особено влияние му оказват картините на нидерландския художник Франс Халс и испанците Диего Веласкес и Франсиско Гоя. Първото му значимо платно е „Любител на абсента“ (1858). Сред най-известните картини на Мане е „Закуска на тревата“. Парижкият салон отказва да я покаже. Изобразяването на такава комбинация от облечени мъже и голи жени се възприема по това време, като твърде дръзко решение. Мане е много обиден и огорчен от реакцията към платното му, но я дава за излагане в Салона на отхвърлените през 1863 г. В средите на художниците тогава е прието, с цел усъвършенстване на майсторството, да се копират платна на великите художници, като всеки ги интерпретира по свой начин. Диего Веласкес, който е един от моделите за подражание на Мане, често копира платна на Тициан. Групата хора, представена в „Закуска на тревата“, е вдъхновена от „Селски концерт“ на ренесансовия художник Джорджоне. Друга известна картина на Мане, чиято идея е заимствана от Тициановите Венери, е „Олимпия“, отново отречена от журито на Парижкия салон. Това платно потриса френското общество, но става единствената картина, която всички искат да видят. Около нея се събират толкова големи тълпи от хора, че се налага да поставят двама пазачи, които да внасят ред.
Мане се сприятелява с импресионистите Едгар Дега, Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Алфред Сисле, Пол Сезан и Камий Писаро. За разлика от импресионистите, той рисува и картини с военна насоченост. Сред най-известните му такива творби е „Убийството на император Максимилиан“, коментираща екзекуцията на австрийския ерцхерцог и император на Мексико Максимилиан I, когото французите поддържат. Наполеон III, под натиска на Съединените щати, прекратява подкрепата си за Максимилиан, той бързо губи гражданската война, заловен е от републиканските сили на Бенито Хуарес и е екзекутиран на 19 юни 1867 г. Коварството на Наполеон толкова огорчава Мане, че той „облича“ палачите във френски униформи и придава на сержанта чертите на Наполеон III[6].
През 1875 г. френско издание на поемата „Гарванът“ на Едгар Алън По в превод на Стефан Маларме е илюстрирано с литографии на Мане.[7]
На 1 януари 1882 г., под натиска, оказан от неговия приятел Антонен Пруст, френското правителство го награждава с Ордена на почетния легион.[8]
Мане рисува своята последна голяма творба, Барът на Фоли Бержер, през 1881 – 1882 г. и я излага същата година. В платното е изразена меланхолията и очарованието на квартала Монмартър, който Мане много харесва. Влиятелният арт критик Тимъти Кларк казва, че барманката е „замислена да репрезентира една от проститутките, с които Фоли Бержер е добре известен“, така че е представена „и като продавач, и като стока – нещо, което може да се купи заедно с едно питие“.[9]
Мане боледува от сифилис. Болестта му носи много болка, както и частична парализа през последните години от живота му. Левият му крак е ампутиран 11 дни преди художникът да почине, защото е обхванат от гангрена. Умира в Париж на 30 април 1883 г. Погребан е в гробището „Паси“, Париж, Франция.[10]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Музика в градините Тюйлери (1862), Национална галерия (Лондон) -
Лола от Валенсия (1862), Музей „Орсе“ в Париж -
Мис В. в костюм на тореадор – Викторин Моран в костюм на тореадор (1862), Музей на изкуството „Метрополитън“ -
Олимпия (1863), Музей „Орсе“ -
Убийството на император Максимилиан, 1868, Художествена галерия Манхайм -
Портрет на Емил Зола, 1868, Музей „Орсе“ -
-
Балконът, 1868 – 1869, Музей „Орсе“ -
Железница (1872 – 1873), Национална художествена галерия (Вашингтон) -
В лодката (1874), Музей на изкуството „Метрополитън“ -
-
Портрет на Стефан Маларме, 1876, Музей „Орсе“ -
Нана, 1877, Салон на изкуствата (Хамбург) -
Сливовица (1877), Национална художествена галерия (Вашингтон) -
Кръчма, 1878 – 1879, Пушкински музей (Москва) -
Портрет на Антонен Пруст, 1877 – 1880, Пушкински музей (Москва) -
В зимната градина, 1879, Стара национална галерия в Берлин -
При татко Латюй, 1879, Художествен музей на Турне, Белгия -
-
Заек (1881), Национален музей на Уелс в Кардиф -
Мистър Пертюизе, ловец на лъвове (1881), Художествен музей (Сао Пауло) -
Ездачка, c. 1882, Музей Тисен-Борнемиса в Мадрид -
Къща в Рьой, 1882, Национална галерия на Виктория в Мелбърн -
-
Цветя в кристална ваза, 1882, Национална художествена галерия (Вашингтон) -
Натюрморт, букет от люляци, 1883, Стара национална галерия в Берлин -
-
Парижанка, 1883, Национален музей на Швеция в Стокхолм
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Анри Перюшо, Животът на Мане, София: Български художник, 1970
- Жулиет Уилсън-Баро, Мане, София: Бард, 2007
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ George Bataille, Manet, New York: Skira, 1955, 136 p.
- ↑ Archives de Paris acte de naissance de l'état civil reconstitué dressé le 26/01/1832, vue 30 / 51.
- ↑ а б в г Courthion, Pierre. Édouard Manet // Encyclopaedia Britannica. Архивиран от оригинала на 28 June 2023. Посетен на 8 July 2023.
- ↑ Antonin Proust // Toledo Museum of Art. Архивиран от оригинала на 19 April 2023. Посетен на 8 July 2023.
- ↑ Édouard Manet // Metropolitan Museum of Art, October 2004. Архивиран от оригинала на 17 April 2020. Посетен на 22 July 2013.
- ↑ Emmanuel Pierrat. Le grand livre de la censure. Paris, Plon, 2018. ISBN 978-2-259-27663-4. с. 304..
- ↑ digitalgallery.nypl.org // Архивиран от оригинала на 2008-10-07. Посетен на 2005-06-24.
- ↑ Théodore Duret, Histoire d'Édouard Manet, Paris, Charpentier et Fasquelle, 1902 et 1906, p. 238 (онлайн в archive.org).
- ↑ Doris Lanier, Absinthe, the Cocaine of the Nineteenth Century: A History of the Hallucinogenic Drug and Its Effect on Artists and Writers in Europe and the United States, McFarland, 2004, pp. 102–103. ISBN 0786419679
- ↑ Kiroff, Blagoy. Edouard Manet: 132 Master Drawings. CreateSpace Independent Publishing Platform, 2015. ISBN 9781514733752.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
